Днес много от младите хора отлагат раждането на дете, тъй като се фокусират върху образованието и кариерата си. Други предпочитат първо да постигнат финансова стабилност. Трети следват някаква своя мечта. Но  рано или късно у всяка жена се събужда естественото желание да стане майка. Тогава обаче възникват проблеми при зачеването. Ето най-често срещаните фактори, които го затрудняват:

• Силен стрес. Репродуктивната система на нежния пол е изключително чувствителна към всичко, което влияе върху нервите и емоциите. Ако дадена жена постоянно е в състояние на напрежение, тревожност или депресия, отделянето на зряла яйцеклетка може да се забави или да не настъпи и тогава опитите за забременяване се оказват безуспешни;
• Приемане на някои лекарства. Обезболяващите медикаменти, антибиотиците и антидепресантите влияят негативно на способността за зачеване;
• Вредни навици. С отдавна известен негативен ефект върху зачеването е злоупотребата с цигари, алкохол и други вещества с упойващ ефект;
• Наднормено тегло. Причина за трудно забременяване всъщност не са излишните килограми, а настъпилият хормонален дисбаланс. Ако нивото на хормона естрадиол се е повишило значително, яйчниците не произвеждат яйцеклетка, годна за оплождане.
• Диети. Жените, които се опитват да отслабнат с помощта на строги ограничения в храненето, често се оплакват от закъснения на менструацията или от изчезването й. Дори и при редовен цикъл спазващите строга диета забременяват трудно. Причината в такива случаи е драстичното намаляване на витамини и микрооелементи в женския организъм.
• Гинекологични заболявания. Женската репродуктивна система може да бъде сериозно увредена от нелекувани навреме, хронифицирали сексуално предавани инфекции (кандидоза, трихомоназа, хламидии и др.), както и от заболявания, изискващи хирургическа намеса (киста на яйчника, ерозия на маточната шийка и др.). Всичко това се превръща в бариера пред бременността.
• Диабет. Нарушените нива на хормона инсулин в кръвта водят до дисбаланс в нивата на други хормони, включително и прогестерон. Това влияе негативно върху яйчниците и е фактор за безплодие.
• Недостатъчна или прекалено активна функция на щитовидната жлеза. И във двата случая не се стига до забременяване, защото се затруднява овулацията – процес, при който от доминантен фолукул се освобождава яйцеклетка. Ако все пак настъпи оплождане, разстройствата в щитовидната жлеза провокират усложнения през бременността. Добре е навреме да се открият тези проблеми. Например, появата на чувство за тежка умора и косопад са сигнал за понижена функция на щитовидната жлеза. А постоянната раздразнителност, тревожност и бърз пулс говорят за излишък в производството на тироидни хормони и свръхстимулиране на нервната система.

Изследвания:

 Ако зачеването се окаже проблемно, срещата с лекар е еднакво наложителна за жената и за мъжа.

Определяне на хормоналните нива. Стандартните тестовете за дамите включват изследване на:

• кортизол;
• тиреотропен хормон (TТH, тиреотропин);
• фоликулостимулиращ хормон (FSH);
• лутеинизиращ хормон (LH);
• пролактин;
• естрадиол (Е2).

И още – тестове, на които се подлагат двамата партньори, дават яснота за присъствието и количеството на следните вещества:

• дехидроепиандростерон сулфат (DEA-S04) в кръвен серум или 17-кетостероиди (17-KS) – в урината;
• тестостерон;
• глобулин, свързващ половите хормони (SHBG);
• 17-OH прогестерон (17-OP).

Спермограма. Чрез нея се откриват евентуални дефекти в сперматозоидите. Това е най-честата причина за безплодие при мъжете. Спермограмата  дава представа за обема, консистенцията и цвета на еякулата, за броя и концентрацията на сперматозоидите,  за тяхната структура и подвижност.

Тест за наличие на вредни бактерии, гъбички и други микроорганизми при мъжа. Добре е този тест да се направи паралелно със спермограмата, като се има предвид, че при мъжете част от инфекциите, предавани по полов, са безсимптомни.

Откриване на инфекции при жената. Понякога безплодието се дължи на възпалителни процеси в малкия таз, включително в маточната кухина, за които жената дори не подозира. Поради това са необходими тестове за наличието на ДНК от следните микроорганизми:

• Хламидия трахоматис;
• Микоплазма;
• Уреаплазма;
• Гонококи;
• Трихомонас вагиналис.

Имунологични тестове за определяне съвместимостта на двамата партньори. Ако при първоначалните изследвания не се установи причината за безплодие, търсят се антитела към сперматозоидите. Такива антиспермални антитела могат да бъдат намерени в слузта от шийката на матката и в еякулата.

Изследване на генетичните фактори за мъжкото и женското безплодие. Правят се кръвни тестове. Честотата на хромозомните аномалии, според статистиката, е средно 2,4 на 1,000 души.

Освен това на жената се правят:

• ултразвуково изследване на тазовите органи и оценка на кръвния поток;
• ултразвуково изследване на щитовидната жлеза и млечните жлези;
• рентгенография на черепа в областта на т.нар. турското седло, където се намира хипофизната жлеза;
• хистероскопия (оглед на вътрешността на матката с помощта на оптичен уред – хистероскоп);
• лапароскопия за определяне проходимостта на маточните тръби. (Това е вътрешен оглед на коремната кухина, направен чрез тънка тръба, въведена в тялото през малък разрез в областта на пъпа.)

Какви точно диагностични тестове са необходими, решава акушер-гинекологът според особеностите на всяка отделна двойка.

Правилно е към лекарска консултация и изследвания да се преминава след опити за зачеване, продължили поне една година.

Какво може да се направи

 Преди всичко жената, която иска да стане майка трябва:

• да се освободи от всички стресове и да премине към по-умерена работа, с равномерно редуване на часове за труд и почивка;
• да се откаже напълно от медикаменти, които намаляват способността за зачеване;
• да живее здравословно и да забрави вредните си навици;
• да си осигурява разнообразно, пълноценно и добре балансирано хранене.

При жените, страдащи от диабет е нужно специализирано лечение, предписано от ендокринолог и  акушер-гинеколог. Препоръчва се бременността да бъде планирана и да настъпи едва когато се постигне оптимален контрол на кръвната захар. Задължително е нейните стойности да са 5.3 mmol/l преди хранене под и под 6.7 mmol/l – два часа след нахранване, за да е допустима бременност. В периода преди зачеване следва да се диагностицират и лекуват евентуални диабетни усложнения.

Разумно е да се контролира състоянието на щитовидната жлеза.  За да е нормална функцията й, всяка бъдеща майка, три месеца преди и по време на цялата си бременност е добре да приема пренатални витамини, в които се съдържа йод, необходим за нормалното производство на тиреоидни хормони.

Добрата новина е, че Пренатал Денк съдържа всичко необходимо за една успешна бременност. Наред с йода, всички важни витамини от B-групата, този комплекс съдържа още фолиева киселина, която е изключително важна за прием преди, по време и след бременност. Предварителният прием на Пренатал Денк не само улеснява зачеването, но и предпазва от дефекти на невралната тръба (структура, която се развива още в първите седмици на бременността и дава началото на главния и гръбначния мозък на бебето). Всички съставки на продукта действат еднопосочно, откривайки възможност за раждането на нов живот.

Изображение: www.freepik.com