Цитомегаловирусът е широко разпространен в световен мащаб и е често срещана инфекция сред новородените. В България липсват надеждни данни за честотата на заразяване с цитомегаловирус, ако погледнем отвъд границите на страната, например в САЩ, ще видим, че цитомегаловирусът или т.нар. CMV инфекция, е най-честата вирусна инфекция, която се предава от бременната жена на нероденото ѝ дете. Тя е и най-честата вирусна инфекция, водеща до последствия в неонаталния период и детството.

Ежегодно в САЩ се раждат приблизително 40 000 новородени с вродена CMV инфекция, като за 6000 от тях има трайни последствия. Вродената инфекция с цитомегаловирус е отговорна за около 25 % от новородените със загуба на слуха. 5 на всеки 1000 плода, родени с CMV инфекция, ще загинат веднага след раждането или в първата година от живота си. Често след раждането инфектираните плодове развиват епилепсия, умствена недостатъчност, загуба на зрението, инвалидизиране и различни степени на поведенчески и умствени дефицити.

Как се заразяваме?

Цитомегаловирусът е ДНК вирус от групата на херпесните. Познат още като човешки херпес вирус тип 5. Първоначално се развива остра инфекция, след която вирусът остава в латентно състояние в организма. Предава се по въздушно-капков път, при полов контакт или от майката на плода по време на бременност. Рискът за инфекция на плода е различен, в зависимост от това дали по време на бременността се развива остра или повтаряща се инфекция.

Рискът е по-голям при майки с остра инфекция, докато при майки с реактивация на вируса (което означава, че са прекарали първична инфекция през някой от триместрите на бременността или преди това) децата са частично защитени от майчините антитела.

Как се диагностицира инфекцията?

Поради възможните тежки последици, ранното ѝ диагностициране по време на бременност е от голямо значение. За разлика от останалите вирусни инфекции, изследването на антитела от клас Ig M и Ig G не е достатъчно. След острата инфекция антителата от клас Ig M се задържат дълго в циркулацията на бременната, понякога почти година. По време на рецидив също се наблюдава тласък на секреция на антитела от клас М в организма на пациента. Разграничаването на остра от хронична инфекция става чрез изследване на т.нар. авидност на антителата от клас G. Авидността е свойството на тези антитела, колкото повече време минава, да се свързват по-силно към антигена. При остра инфекция стойностите на авидността са ниски, а при хронична остават високи

Диагноза при плода

При остра инфекция с CMV плодът се заразява в 40% от случаите, а при реактивация на вируса делът е значително по-нисък – 0,5-2% от случаите. Няма напълно точен метод за установяване на заразяването, докато детето е в утробата. Взимането на проба от околоплодната течност може да потвърди наличието на такава инфекция. От заразените плодове, при пациентки с първична инфекция, 10-15% ще имат симптоми при раждането, а 25% от новородените ще развият симптоми до втората година от живота си. При жени с повтаряща се инфекция рисковете за плода са по-малки – около 1% от децата ще имат симптоми при раждането, а 8% ще развият симптоми до втората година.

Трудно е и да се прогнозира колко от инфектираните деца ще проявят клинични симптоми или ще имат трайни увреждания. Според едно от най-големите проучвания по темата, за лош прогностичен белег се счита тромбоцитопения под 114 000, наличие на β2-microglobulin, високи нива на CMV DNAemia – над 10000 копия на мл във феталната кръв.

Прогностично значение имат и ултразвуковите маркери при наблюдение на плодовете, инфектирани с CMV. Най-общо ултразвуковите маркери се делят на две групи – аномалии в Централната нервна система (ЦНС) и такива извън нея. При наличие на ултразвукови аномалии извън ЦНС 4,4 % от плодовете имат симптоми веднага след раждането и в ранния неонатален период, а при наличие на ултразвукови аномалии в ЦНС, 40,6 % от плодовете имат симптоми веднага след раждането и в ранния неонатален период.

Какви могат да бъдат последствията?

Тъй като цитомегаловирусната инфекция в повечето случаи протича асимптомно, много от бременните жени не знаят за нея. При плода веднага след раждането се наблюдават проблеми с черния дроб, дребни кръвоизливи по кожата, ниско тегло при раждането, микроцефалия, загуба на слуха, гърчове и други неврологични отклонения. В детска възраст се наблюдават късни последствия – различни по тежест неврологични и зрителни нарушения. Цитомегаловирусът е най-честата причина за умствено изоставане и водеща негенетична причина за загуба на слуха.

Инфекцията с CMV е социално значимо заболяване поради голямата му честота и тежестта на клиничната проява при засегнатите плодове, както и трайната инвалидизация на част от децата с вътреутробна инфекция с CMV. Познаването на методите за диагностика, ранното откриване на рисковите пациентки по време на бременност и правилното насочване към консултация с тесни специалисти е изключително важно, за да се вземат най-добрите мерки.

Досега няма разработена ваксина срещу цитомегаловирус. Най-надеждният метод за профилактика на вродената инфекция е да се намалят възможностите за заразяване. Например редовно миене на ръцете и избягването на контакт с болни хора.