Миналия път ви разказах как внезапно се озовах на едно ново и непознато за мен място, където хем е интересно, хем е уютно, а всичко се случва много бързо. Само за 13 седмици извървях пътя от точица до праскова. Какво ще се случи оттук нататък? Нека да разберем!

Седмица 14 & 15

Започва вторият триместър, не ме питайте откъде го знам. Чувствам, че ми предстоят много нови и вълнуващи промени. Когато животът ти поднесе лимони, превърни се в лимон. Поне в момента аз това правя. Голям съм колкото лимон, а мама придобива излъчване на ренесансова мадона. Лицето ми вече е напълно оформено и мога да правя кисели и сладки гримаси. Вече чувам и какво се случва навън, и имам любима песен, и реклама по телевизията. Мисля, че когато порасна, ще харесвам R&B, поне мама това харесва. Белите ми дробове започват да се развиват, а жлъчката, потните и слюнчените ми жлези започват да работят. Малко е топло тук! Съвсем скоро ще разберем дали ще харесвам синьо или розово.

От лимон, та на портокал. Вече съм по-голям, живея активно – движа се много и се опитвам да дишам, смуча и преглъщам. Костите ми стават все по-силни, за съжаление още кожата ми е леко прозрачна, което ме кара да се чувствам като Графа – невидим. Много фини косъмчета покриват тялото ми и ми дават постоянна телесна температура.

Седмица 16 & 17

Вече тежа 100 гр. и съм голям почти колкото авокадо. Постоянното ми занимание е вътреутробно смучене на пръсти и активно движение на ръцете и краката. Вече държа главата си по-уверено изправена, а сърцето ми бие все по-силно. През следващата седмица движенията ми стават все по-координирани и дишам все по-лесно. Все по-силно усещам силни шумове, а гласът на мама ме кара да се отпусна и задряма…

Седмица 18 & 19

Достигнал големината на сладък картоф, вече съм миниатюрно човече. Освен да ритам, да махам с ръце и да стискам с пръсти, нещо ново се случи през тази седмица. Усещам мама, усещам, когато е тъжна или уплашена. Усещам и радостта ѝ, когато е весела. Понякога сякаш усещам и ярката светлина отвън.

Следващата седмица тежа цели 240 гр. Усещам как тялото ми става още по-силно. Научих нещо ново – от време на време започвам да хълцам, което хем е вълнуващо, хем може да бъде много досадно. Когато съм уморен пък ме обзема неконтролируемо желание да отварям устата си и да си поемам въздух – ще го нарека прозявка. Храносмилателните ми органи няма какво точно да смилат, но ги усещам как се подготвят за това, което предстои.

Седмица 20 & 21

Днес се събудих голям колкото банан. Мисля, че сме на половината път. Имам чувството, че създавам неудобства на мама с постоянните си движения, но тук става все по-тясно. Започват да се появяват някакви твърди образувания по върховете на пръстите ми, но пък с тях е приятно да се чешкам, сигурно ще имат и някакво друго предназначение, но не знам още какво. По главата ми започнаха да се появяват косми – първата ми прическа.

Движа се активно в рамките на 4 часа, през останалото време се прозявам и спя. Новото ми любимо занимание е да се засилвам към стените, да се преобръщам и да докосвам връвта, която излиза от коремчето ми. Започвам да усещам лек привкус в устата си.

Седмица 22 & 23

Почти 28 см и продължавам да раста. Вече мога да сбръчквам вежди, просто защото вече имам вежди. По-добре функционират стомахът и червата ми, а черният дроб активно преработва токсините, които се отделят през плацентата. В 23-а седмица съм голям колкото грейпфрут, чувам ясно и когато спя понякога виждам неща, които след като се събудя, не си спомням. Вече със сигурност можем да кажем, че ще съм момченце. Опитвам се да дишам все повече, но засега предимно се задавям с околоплодна течност.

Седмица 24 & 25

Преди самият аз тежах 100 гр., а сега само мозъкът ми е толкова. Голям колкото пъпеш, нямам търпение да видя какво е навън. Средният ми и малкият ми мозък са почти оформени. Спя по 16-19 часа на ден и не се оплаквам. Няма много за правене наоколо, освен да плувам напред-назад, но и това започва да ми омръзва.

Вече съм малко по-закръглен, заради подкожните ми мазнини. Кожата ми вече не е толкова тънка, та затова не можете да ги видите. Формират се нови клетки и връзки в мозъка ми и ставам все по-умен. Всяка промяна в настроението на мама ме кара да реагирам с хълцане, треперене или някое друго движение. Скучно ми е така, смята да преобърна целия си свят, затова застанах с главата надолу.

Седмица 26 & 27

Научавам се да не нося две зелки под една мишница, вече съм голям колкото зелка и не мога да кажа, че обитавам просторна локация. От друга страна, вече с движенията си мога да известявам мама, когато нещо не ми харесва или ме кара да се чувствам добре. Вече спя по 18-21 ч. на ден.

Преобръщам се, плувам и понякога ритам, забавно е, но май мама не е много доволна. Раста все повече и мога да свивам и разтварям ръчички. Мозъкът ми се развива все по-бързо и понякога мислите ми изпреварват думите, въпреки че не ми се разбира много-много, защото съм увит в плацента. До следващия път!

А за да бъдат мама и бебчо спокойни, мама трябва да продължава да приема фолиева киселина по време на цялата бременност. Фолиевата киселина е изключително важна за нормалния растеж на плацентата и развитието на плода. Все пак през този период плацентата осигурява на бебето всички хранителни вещества, от които се нуждае.