Вече се вижда светлина в края на тунела и така стигаме до 28-та седмица от това пътешествие… и чакане, и спане, и въртене в безтегловност. Нямам търпение да видя какво е навън!

Седмица 28 & 29

Вече официално минах границата от 1 кг и съм висок цели 37.6 см. Тук става все по-тясно. Мозъкът ми продължава да се развива с шеметни темпове и вече мога да дишам почти сам. От време на време отварям клепачи и започвам да виждам звуци и да чувам светлина или май беше обратното? В състояния съм да усещам вкусове и миризми.

В следващата седмица вече започвам да трупам малко мазничко. Под кожата ми започва да се отлага мастна тъкан, чиято основна функция е да контролира притока на топлина. Бъбреците ми работят, укрепва и костната ми тъкан, затова и всеки ден консумирам около 250 мг калций. Ако мама не приема калций в менюто си, ще започна да го усвоявам директно от организма ѝ, което може да ѝ навлече много неприятности със зъбите, мускулите и да ѝ донесе безсъние.

Седмица 30 & 31

Седмица по-късно вече имам собствена терморегулация. На размер съм колкото краставица, което прави лупингите в тази течност все по-невъзможни. Остава ми само да размятам крака и ръчички. Имам напълно завършени дихателна и имунна система, вече напълно си личи и че съм момченце. Мозъчната ми кора става все по-набраздена. Учените твърдят, че някъде тук ще се родят първите ми спомени. Но това ще го науча по-късно, защото няма как да го знам още.

От краставица преминавам във формата на ананас. Но този ананас вече има сетива и всекидневно усвоява все повече информация. Усещам все повече светлина и звуци. В ириса ми се натрупва пигмент, който ще определи цвета на очите ми. Бих искал прозорците към тази душа да са сини.

Седмица 32 & 33

Имунната ми система вече работи на пълни обороти. Tя произвежда защитни вещества, които ще започнат да действат веднага след раждането ми. Започва да се появява все повече коса. Вече знам кога навън е ден и кога нощ. Чувам какво си говорят мама и татко, но все още не разбирам нищо. Та аз даже не знам как изглеждат повечето неща, за които си говорят. Костите на главата ми остават гъвкави, за да мога да мина през тунела, който води навън.

Вече съм голям колкото тропическия плод дуриан. Предполагам, че и вие нямате представа как изглежда, аз още по-малко. Сега се мръщя, а сега се усмихвам! Две нови неща, които научих тази седмица. Сърцето и стените на кръвоносните ми съдове стават все по-здрави, a вече съм толкова пораснал, че почти няма място за мърдане. Поне мога да се намръщя.

Седмица 34 & 35

Белите ми са напълно развити, а бъбреците ми работят с пълна сила. Тялото и бузките ми стават по-закръглени. Някой е готов да очарова още от раждането си. Вече чувам как мама и татко обсъждат различни варианти за име. Познайте на кого му се размина да се казва Джинтоник?

Ако трябваше да се родя днес, щях да бъда способен да дишам самостоятелно. Голям съм колкото кокосов орех. Обърнат с главата надолу, гледам да не мърдам много-много. Затова повече спя. Започвам да изпитвам неща като радост, недоволство, болка, а кожата ми става все по-розова.

 Седмица 36 & 37

Кожата ми става все по-гладка, а околоплодната течност все по-малко. Голям съм колкото пъпеш, а имам и вежди. Когато чуя гласа на мама, сърцето ми започва да бие все по-учестено.

През следващата седмица съм голям колкото диня, която тежи почти 3 килограма. С всеки изминал ден ставам все по-гладен, а плацентата ми носи все по-малко храна. Отдавна съм заел позиция на финалната права и само чакам момента да се „гмурна“ към изхода.

Седмица 38 & 39

Вече се подготвям психически за раждането. Тялото ми също се подготвя, защото произвежда кортизол. Хормонът, който помага за отварянето на белите дробове след раждането. Мозъчните ми клетки продължават да се развиват, като изпращат команди до различни части на тялото, а движенията ми стават все по-координирани. Вече смуча палеца си, като упражнение за кърмене, свивам и разтварям пръстите на ръцете си, а понякога хващам и пъпната връв.  Съвсем съм притиснат от обстоятелствата и вече почти не се движа, защото е толкова тясно тук.

В тази предпоследна седмица усещам всяко настроение на мама. Сетивата ми вече се изключително изострени и усещам всичко, което се случва вътре и отвън.

Седмица 40

Плацентата, която ми доставя хранителни вещества и кислород, продължава да старее и ми върши все по-малко работа. Вече съм висок над 50 см. Мога да различавам обеми на различни предмети, цветове и техните контрасти. Готов съм да си ходя оттук, май и мама е готова и трябва да потеглям. Добре дошъл, нов свят!

А за да бъде мама спокойна, че бебчо ще се появи на новия свят във възможно най-добро здраве, трябва да приема фолиева киселина по време на цялата бременност. Фолиевата киселина е изключително важна за нормалния растеж на плацентата и развитието на плода.