За 9 месеца ембрионът изминава пътя от малка точица до наедряло бебе.
Докато са в утробата на мама, някои неща вече са предопределени за целия им живот – например дали ще станат левичари, или десничари, каква храна ще предпочитат.
За съвсем кратко време, много интересни и вълнуващи неща се случват в утробата на мама.

А какво се случва през първите три месеца, нека попитаме бебчо?

1-ви триместър

Седмици 1&2

Така, пътешествието изглежда започва. Още си нямам име, та аз още не знам, дали ще бъда момиче или момче. Да си най-бързият сперматозоид се оказа самотно занимание, сега съм сам и съм по-малък от зрънце сол.

Седмици 3&4

Наложи да се преместя, вече съм в нещо, което смятам да нарека матка. Смятам да остана тук поне 9 месеца. Тук е уютно и топло, само дето е малко тъмно. Вече съм двойно по-голям от точица. През третата седмица около мен се образува нещо като мехур и започвам да се „залепям“ за нещо, което вие възрастните, наричате маточна лигавица. Все още мама не знае, че нещо красиво се случва в нея.

Четвърта седмица и вече съм голям колкото маково семе. За малко се отплеснах и като се погледнах, видях че вече съм с формата на малък диск, дано да не остана така, че ще ми е трудно да си намеря място в автобуса. Виждам първите признаци на плацента, които се образуват около мен, а нещо като връв също започва своето начало от мен. Интересно накъде води?

Седмици 5&6

Вече съм с размера на семка от ябълка. Тежа солидните няколко милиграма, колкото бобено зърно, но смятам да се приемам такъв, какъвто съм. Започвам да придобивам извивките на малко S. В предната ми част се появи малка издатина, а отзад усещам нещо като опашка. Нещо по-малко от мен започва да се оформя, ще го нарека сърце. Появяват се първите кръвоносни съдове и кръвообращение. Вече започва да се диша по-лесно в този мехур, а и усещам притока на храна.

В шестата седмица вече се чувствам във форма. Буквално. Голям съм колкото зрънце ориз. Невралната ми тръба се затвори напълно, виждам и зачатъци на неща, които се появяват от двете страни и отдолу. Започва да се появява и нещо на лицето ми, което имам чувството, че като порасна, ще ми казват често да си затварям.

Седмици 7&8

Вече съм с размера на боровинка. Мозъкът ми става все по-голям, а с него расте и главата ми. Сърцето ми е станало двойно по-голямо и вече усещам как тупти със собствен ритъм. Чертите на лицето ми стават все по оформени.

Следващата седмица вече съм нараснал до размера на боровинка. За съжаление все още не мога да определя дали ще съм момченце, или момиченце. Но органите ми придобиват все по-отчетлива форма. Плацентата около мен и пъпната връв стават все по-осезаеми, това малко ми ограничава движенията, но все пак още не смятам да излизам и да ходя където и да е. Страни неща стават с очите ми, първо бяха отстрани, а сега все повече се приближават. Вече имам и наченки на гръбначен стълб.

Седмици 9&10

Вече съм висок почти 23 мм и тежа цели 2 грама. Очите ми стават все по-добри, започват да се оформят и мускулите ми. Вече мога да свивам ръцете си в лактите и китките, само дето още не знам какво мога да правя с тях. Най-важните системи в тялото ми продължават да се оформят. Вече съм голям колкото маслинка.

От маслинка, вече приличам на ягодка и все повече на малко човече. Пораснал съм до 3,1 см. Навсякъде около мен има течност, малко ми е скучно и затова си плувам в нея с движения, които бих нарекъл грациозни. Вече имам добре оформени пръстчета на ръцете и краката. Оформя се горната ми устна, върхът на носа и небцето. Все още главата ми е доста по-голяма от тялото, но предполагам, че и това ще се оправи. Сърчицето ми вече бие с 80 удара в минута.

Седмици 11&12

От тази седмица вече не съм зародиш, а плод. Вече съм висок почти 4 см. Започнаха да се появяват някакви неочаквани неща, които малко ме стряскат – ще ги нарека хълцане. Вече не плувам толкова, а съм затаил дъх какво ново ще се случи с мен. Имам си напълно очертани устни. Вече имам добре обособени генитални пътища, но е рано да се каже кой ще е любимият ми цвят – син или розов.

Днес се събудих с брадичка и нос. Вече съм голям колкото слива. Теглото ми е 14 г, а съм висок 5,4 см. Когато ми е скучно, вече мога да си смуча палеца. Все още нищо не виждам, защото клепачите ми са затворени. Затова понякога хълцам, друг път просто плача, защото не мога да говоря още. Мозъкът ми вече е добре оформен, но понеже не знам нищо за света отвън, не знам с какво да го държа зает. Може би е по-добре така и без това няма много за правене наоколо.

Седмица 13

Ако през тази седмица приличам на плод, наричайте ме праскова. Ноздрите ми се отвориха, не че мога да помириша нещо. Вече ми се образуват кости, понякога малко боли, но тогава просто си поплаквам. Вече мога да отварям и затварям устата си и да ритам с крачка. Първият триместър е вече зад гърба ми. Очаквайте нови включвания от мен през следващия триместър, директно от корема на мама.

А за да бъде мама спокойна, че през първия триместър всичко с бебето е наред, е много полезно от 1 до 3 месец преди зачеването, и по време на цялата бременност, да приема допълнително фолиева киселина. Тя е жизненоважна не само по време на оплождането, но и за деленето, диференцирането и развитието на бъдещия зародиш. Фолиевата киселина е изключително важна, тъй като ниското фолатно ниво е рисков фактор за развитието на дефекти на невралната тръба при развиващия се плод.